5 неща, които ще направя след падането на карантината

„Кое е първото нещо, което ще направиш, щом падне карантината?“

Това е един от най-често задаваните въпроси по време на скайп интервюта по телевизията. Животът с коронавирус донесе финансови трусове, но и разви умението ми да приоритизирам задачи, хора и цели както никога до сега. Изолирайки ме от бясната въртеллежка на ежедневието, дърпайки шалтера на безкрайните телефонни разговори и свивайки социалния ми живот в дигиталното, ми даде ценно време. Да пренаредя вътрешния си свят така че да намирам опора в него, когато никой не звъни. Когато приходът ти е свит на 70 % и ставаш особено изобретателен с менюто, за да не търсиш заем да сложиш храна на масата. Не се пропих. Не злоупотребих със самотата на няколко ухажора. Не затънах финансово – все още.

Какво ще направя след като светът започне да се връща към „новото нормално“?

- Ще прекарвам повече време с дъщеря си навън. Физическата ѝ активност за два месеца и половина доброволен домашен арест се свежда до танци в TikTok и клипчетата с упражнения по физическо, които преподавателят ѝ иска, за да отчете дейност. В тях обаче тя просто маркира правилното изпълнение на упражнението, това е далеч от интензивността на тренировка в салона или игрите им на двора в междучасието. За това дългите ни разходки ще станат традиция. Това ще бъде шанс и да си поговорим, без да се разсейваме от телефонни дисплеи или телевизор.

- Ще прегърна приятелите си. Те са малко, броят се на пръстите на едната ръка, но ме познават от дете. По време на карантината имах и моменти на пропукване заради липсата на пари, или липсата на време, защото до края на март продължавах да работя на пълни обороти от кухнята. Детето ми учеше в съседната стая и се виждахме само вечер. Абусрд, който ме разяждаше отвътре. Та в тези кофти моменти в главата ми се разиграваше най-лошия възможен сценарий – нещо ми се случва, изхвърчам от живота, и на кой ще му пука? Още преди една въображаемата ръка да е започнала да разпилява прахта ми над морето виждах как едната ми приятелка прибира детето ми, другата вече е организирала план за финансовата му подкрепа към това, което съм му оставила. Друг приятел взима кучето и всеки ден си отваря бира на точно определено място на любимата ни поляна … Камера, стоп! Дадох си сметка, че имам спасителна мрежа. И съм им безкрайно благодарна, че приятелството ни устиска и в режим на „невиждане“.

- Ще платя остатъка от почивката си на море. Капарирах караваната за август още през април, въпреки че още не беше ясно светът на какво ще прилича. По същата логика пренасрочих самолетните си билети за Рим от април за октомври. Самия факт, че си позволих лукса да планирам живота си напук на неизвестните, и си подарих очакване за нещо хубаво, ме задържа в релсите психически.

- Ще довърша ремонта на антрето, който тряваше да се случи ден след обявяването на извънредното положение. Не мога да слагам тапети с такава хирургическа точност и ми трябва майстор.

- Ще седна в градината на любимия си ресторант. Сама, в някой слънчев следобед. С чаша вино и книга. И просто ще съзерцавам светът такъв, какъвто е. След пандемията съм по-добрата версия на себе си. Това е нещо, което мога да празнувам всеки ден без повод.

Теодора Илиева